След 2010 г. централните банки по света се превърнаха от нетни продавачи към нетни купувачи на злато. Всъщност Световният златен съвет (WGC) показа, че търсенето на злато през първото тримесечие на 2018 година е нараснало с 42% на годишна база.
Защо тогава някои страни увеличават своите златни резерви?
Въпреки че не може да знаем със сигурност, има някои статистики, които определено са интересни. Например руската централна банка е най-големият купувач на злато в света през последните 6 години. Тя е увеличила резервите си до 224 тона през 2017 година. Също така, руската централна банка измести китайската от петото място в класацията за най-големи златни резерви в света.
Междувременно унгарската централна банка обяви, че страната е увеличила десетократно своите златни резерви до 31,5 тона. Представената причина е „да се подобри сигурността на богатството на нацията и намаляване на рисковете".
На 19 април 2018 година Турция пък поиска 220 тона от нейното злато да бъдат върнати у дома, след като преди това бяха съхранявани във Федералния Резерв. Други страни поискаха същото от Федералния Резерв, като част от тях са:
Германия
Холандия
Австрия
Белгия
Русия
Китай
Азербайджан
Защо все повече страни искат златото си обратно?
Що се отнася до причината, поради която повече държави искат да си върнат златото, това е доста интересен въпрос с много възможни отговори. Една от теориите е, че страните по света се опитват да избегнат щатския долар поради разрастващите се търговски войни, мита и несигурна политическа сцена.
Русия и Китай се опитват да получат подкрепа от все повече правителства по света, за да създадат валута със златно покритие и по този начин да премахнат щатския долар като глобална резервна валута. В края на краищата статутът на резервната валута може да не трае вечно, както показва графиката.
Понастоящем може да не сме в състояние да определим точния резултат от увеличаването на златните резерви на централните банки. Въпреки това, все още можем да се възползваме от волатилността на пазара на злато, тъй като металът е достъпен за търговия на Admiral Markets. Нека погледнем как можем да направим това.
Какво да очакваме от цената на златото?
„На 8 април 2018 година имахме връх на златото от 1370 долара за тройунция, но след като лихвите в САЩ и доларовият индекс започнаха да се покачват, златото направи една огромна корекция до 1160 долара”, отбеляза Димитър Цонев, управител на Admiral Markets UK клон България.
„Дъното на златото бе отбелязано от 16 август, което е един ден след дъното на EUR/USD”, добави Цонев. Това показва положителната корелация между тези два финансови инструмента.
Управителят на Admiral Markets UK клон България очаква движение на златото до 1250 и 1270 долара и в дългосрочен план очаква бичи тренд от златото.
„Причините за бичите ни очаквания за злато са търговската война между САЩ и Китай, политическата несигурност в САЩ и Европа и геополитическите фактори в Близкия Изток”, смята Цонев.


Изненада! Гьоко Хаджиевски се раздели със Спартак
Асен Василев: Президентството се превърна сведе до пресслужба на правителството
Сачева с остра критика към бюджета и Йотова
Млада жена загина в катастрофа между камион и кола
Временно пренасочват пункта за издаване на регистрационни карти на чужденци във Варна
Президентът обнародва бюджета за 2026 г. и предупреди за финансови рискове
Китайският пробив при машините за чипове заплашва технологичните гиганти
Ford повишава прогнозите си заради силното търсене на SUV модели
Нова програма променя начина, по който купуваме устройствата на Apple
Fertiglobe: Суец намалява риска от Баб-ел-Мандеб, част 2
ABT превърна Audi RS 3 в суперкола с 630 коня
BMW запази името на бъдещия си флагман
Забравеният бутон за превключване на фаровете
Bentley показа салона на първия си електромобил
16 или 22 градуса: коя настройка охлажда купето по-бързо
Навици, които ни карат да се чувстваме богати
Румен Радев и италианският концерн "Leonardo" са обсъдили модернизацията на БА
Софийската митрополия наложи църковно наказание на архимандрит Никанор
СДВР разкри 35 т масло и пилешко, забранени за човешка консумация